В средата на 60-те години на 20. век обучението по пластично моделиране, отговарящо на принципите на новооткритата специалност промишлени форми (в тогавашните й направления – индустриален дизайн, пространствено оформление и детска среда), представлява съвършено нова дисциплина у нас. Тя няма ясно дефиниран предмет и разработена учебна програма. Наред с усвояването на множество специфични познания и умения, бъдещите дизайнери трябва да получат и съществен обем знания по пластика, съобразени с особените изисквания на професията, тъй като визията на утилитарните предмети и организираните пространства е строго съгласувана с практическата им функция; у тях естетическото е тъждествено на безупречната им функционална и техническа пригодност. Затова преподаването на законите на тримерната форма не може да разчита на старите, утвърдени методи на академичното скулптиране, и е наложително скоростно да се разработи концепция за аналитичен и едновременно синтетичен подход към обемно-структурните явления в многообразната предметна, природна и пространствена среда на човека; да се състави методика, насочена към разкриването на общите логически моменти на формата – извличането нейните тектонически, обемни, пространствени и художествени закономерности. Изконните естетически принципи, в чиято основа лежат линия, обем, цвят и т.н., трябва да визират неразривната връзка с функцията, ергономичността, конструкцията, технологията и материала. Тези различни, нови, още непознати за тогавашната академична практика изисквания определят бъдещия метод, характера и спецификата на преподаване на дисциплината моделиране и пластичен етюд за дизайнерския профил.
Творческата реализация, пластическата култура, и по-специално умението на Иван Нешев да извлича ненаподобителните, синтетично- абстрактни стойности на чистата пластична форма, както и неговото свежо, незакостеняло виждане го правят, по думите на доайена - доц. Васил Стоянов, „щастливо откритие“ като преподавател в новата специалност.
Тази перспективна позиция му дава възможност да се превърне в практическия създател на специализираната дисциплина на българска почва. Учебната програма теоретично се базира както на класическото наследство на пионерите на модернизма – пропедевтиката и експериментаторските курсове на Баухауз и Вхутемас, – така и на осъвременените модели, прилагани в редица действащи по света школи по дизайн. Тя предвижда постъпателна сложност на заданията в тригодишния курс, чиято крайна цел е да се изгради възглед за създаването на формата – крайната визия на конструирания предмет или пространство – основан на хармоничните принципи на синтеза и резултат от съдържанието и вътрешната структура, тяхна органично изразена външна граница и проявление. Изучава се конструкцията на формата; възпитава се чувството за обемност/маса, триизмерност и дълбочина; развиват се уменията за пропорциониране, свързване и групиране на отделните обеми, за мащабиране на форми в пространството. Студентите се запознават с различните състояния на формата като лекота и тежест, спокойствие и динамика, твърдост и мекота и т.н., с понятията за техническите свойства на материалите и съответно – предаването им като материя и фактура. Формите на работа са моделиране по натура, моделиране по памет и въображение, композиционни задачи за контраст, светлина и сянка, равновесие, визуално единство и характер, еднообразие, групиране и разнообразие, форма и цвят. Постановките обхващат диапазона от транспонациите на мотив от натурата в различни типове решения до пълната абстракция и обмисленото редуциране на формата до промишлен модул; въвеждат се интерпретации на класическите евклидови тела – куб, призма, паралелепипед, сфера, – възприети като модулни елементи, които редувани в един или повече планове чрез прониквания, преходи и връзки образуват пластични решетки или пространствени системи. Преподавателят разработва редица иновативни задачи и в продължение на две десетилетия усъвършенства собствената си програма за възпитанието на съзнателен, рационалистичен, органичен пластичен възглед за формообразуването. В това отношение той остава знакова фигура в историята на Художествената академия.
Няма съмнение, че ръководейки задачите по скулптура на специалността „Промишлени форми“ [...], Иван Нешев сам се е обогатил под плодотворното влияние на една проблематика, която акцентира върху съзнателното, рационално боравене с формата. Така още към четиридесетата си година Нешев е формирал в себе си един артистичен рационализъм...
Стоян Николов, 1972
___
Личните пластически убеждения на Иван Нешев не ограничаваха студентите му и не ги моделираха законодателно. Напротив, той се вживяваше, окуражаваше и участваше във всяка интересна постановка, независимо от типа на решението [...] От себе си налагаше единствено, но винаги, изискването за грамотност в предаването на формата.
Ирина Мутафчиева, 1987
___
Преподавателите бяха сътворили единомислие, последователност и взаимност в търсенията и естетическите цели. [...] но първите жертви започнаха да падат: в пресата тръгнаха атаки срещу скулптурата на Иван Нешев, нашия преподавател по пластика. Този майстор на изтънчената форма, фин познавач на материалността в пластиката и сдържан поет в израза беше обвинен във формализъм.
Васил Попвасилев, 2011
Повече за първите години, преподавателите и доайена на специалността „Дизайн“ у нас виж:
Мутафчиева, Ирина. Да си спомним за Васил Стоянов. – Култура. 2011, бр. 15 (2633), 22 април, с. 3
(http://www.kultura.bg/media/file/php7au1h03950.pdf) - PDF
Попвасилев, Васил. Спомен за учителя Иван Кирков. – Култура. 2011, бр. 2 (2620), 21 януари (коментиран е и Иван Нешев, http://www.kultura.bg/media/file/phpotYgPY3655.pdf, http://www.kultura.bg/bg/article/view/17915) - PDF