1927 – роден на 29 май в София
1953 – завършва Художествената академия, София при проф. Любомир Далчев
1956 – член на Съюза на българските художници
1959, 1962, 1969 – получава награди на СБХ за творбите си: Награденият, Младост, Ден първи
1964 – приет за хоноруван преподавател във ВИИИ Н. Павлович (Художествената академия)
1966 – редовен преподавател към специалността промишлени форми
1971 – Диплом от Биеналето на малката пластика в Будапеща
1975 – Голямата награда за монументална скулптура Иван Лазаров на СБХ за релефите на входния монумент на Стара Загора
1976 – почетно звание заслужил художник
1977 – орден Кирил и Методий I степен
1980 – избран за доцент. Голямата награда за монументална скулптура Иван Лазаров на СБХ за паметниците на Захари Стоянов (с. Медвен, Сливенско) и на Кольо Фичето (Велико Търново)
1981, 1982, 1984 – юбилейни медали по повод на различни национални годишнини
1983 – Голямата награда за монументална скулптура Иван Лазаров на СБХ за монументалния ансамбъл Цар Симеон и книжовниците (Велики Преслав)
1986 – избран за професор в Академията
1987 – почетно звание народен художник. Орден Народна република България I степен
1987 – починал на 28 юни в София
1988 – посмъртно му е присъдена Голямата награда за монументална скулптура Иван Лазаров на СБХ за входния монумент на Благоевград
1988, май – Юбилейна ретроспективна изложба (СБХ, галерия ул. Шипка, 6)
1997 – Ретроспективна изложба (СБХ, галерия ул. Шипка, 6)
2017, април – май – Иван Нешев (1927 – 1987). Ретроспективна изложба скулптура (галерия Академия, ул. Шипка, 1)
НАГРАДИ
Награди на СБХ за отделни творби:
1959 – „Награденият“
1962 – „Младост“
1969 – „Ден първи“
1971 – Диплом от Биеналето на малката пластика в Будапеща
Голямата награда за монументална скулптура „Иван Лазаров“ на СБХ:
1975 – за релефите на входния монумент на Стара Загора
1980 – за паметниците на Захари Стоянов (с. Медвен, Сливенско) и Кольо Фичето (Велико Търново)
1988 – за входния монумент на Благоевград (посмъртно)
Ордени и медали:
1977 – орден „Кирил и Методий“ I степен
1981, 1982, 1984 – юбилейни медали
1982 – орден „Народна република България“ I степен
Иван Нешев си отиде между първите от голямото поколение...което най-плътно свързваме с обновлението на художествения ни живот. [...] Отиде си, незагубил вяра в неизчерпаемите енергии на формата, непрестанал с радост и напрежение да я атакува от нови и неочаквани страни. Той беше от онези, които не в словесни декларации, а с творчеството си разгръщаше художествената програма на поколението
Ружа Маринска, 1988
___
Той ни напусна внезапно, изведнъж – още радостно възбуден, щастлив – два дни след откриването на новия му монумент в Благоевград. Само преди половин година той още търсеше, уточняваше, променяше проекта, заобиколен от отливки, сред репродукции [...]; за няколко месеца го уголеми, направи в материал, монтира... Политна високо конят с колесницата, устремен напред и нагоре, надалеч... Скулпторът му, завършвайки творбата, си отиде от живота.
Ирина Мутафчиева, 1987
___
Иван Нешев е синтетичен автор, но неговият синтез, преди да бъде разбиране и строеж на формата, е простота и яснота на идеята.
Светлин Русев, 1988
___
Иван Нешев е лаконичен не само в избраното движение, но и в пластичното изграждане – опростено, четливо, с усет към стилизация на формата.
Мария Василева, 1987